Екипът на АПТЕКА-info.com не носи отговорност и се извинява предварително за възможни пропуски в точността, пълнотата и актуалността на поместената на сайта информация. Наличието или отсъствието на даден лекарствен продукт в лекарствения справочник на АПТЕКА-info.com не е показателно за качеството или достъпността на продукта.
ХУМУЛИН М3 100IU/МЛ 3МЛ Х 5
Хумулин М3 (смес) 100 IU/ml суспензия за инжектиране в патрон
инсулин-човешки)
Лекарствени форми
Инжекционна суспензия в патрон/ оптисет - предварително заредена писалка.
Мътна, бяла, водна суспензия.
Качествен и количествен състав:
Човешки инсулин, рДНК, произведен чрез рекомбинантна ДНК технология. В 1 ml се съдържат 100 IU човешки инсулин.
1 патрон/оптисет съдържа 3 ml, еквивалентни на 300 IU.
Терапевтични показания:
Лечение на захарен диабет.
Дозировка и начин на приложение:
Представлява двуфазна формула, състояща се от бързодействащ и дълго действащ инсулин.
Предварително смесените инсулинови продукти обикновено се прилагат един или два пъти дневно, когато е необходим бърз първоначален ефект, съчетан с по-продължително действие.
Дозировка
Дозировката е индивидуална и се определя в съответствие с нуждите на пациента.
Индивидуалните инсулинови нужди обикновено са между 0,3 и 1,0 IU/kg/ден. Дневната нужда от инсулин може да е по-висока при пациенти с инсулинова резистентност (напр. по време на пубертета или при затлъстяване) и да е по-ниска при пациенти с остатъчна, ендогенна инсулинова продукция. Оптимизираният гликемичен контрол е от голямо значение.
Адаптиране на дозата
Съпътстващо заболяване, особено инфекции и фебрилни състояния, обикновено повишават инсулиновите нужди на пациента.
Бъбречни или чернодробни нарушения могат да намалят нуждите от инсулин.
Адаптиране на дозата също може да се наложи, ако пациентът промени физическата си активност или обичайната си диета.
Адаптиране на дозата може да се наложи и в случай, че пациентът премине от един инсулинов препарат на друг.
Приложение
За подкожно приложение. Инсулиновите суспензии никога не бива да се прилагат интравенозно.
Прилага подкожно в бедрото или в коремната стена. Ако е удобно, могат да се използват също и глутеалната област или областта на делтоидния мускул. Подкожната инжекция в коремната стена осигурява по-бърза абсорбция, в сравнение с другите инжекционни места.
Инжектирането в повдигната кожна гънка намалява риска от непреднамерено интрамускулно инжектиране.
Иглата трябва да се задържи под кожата поне за 6 секунди, за да сте сигурни, че цялата доза е
инжектирана.
Местата на инжектиране трябва да се сменят в рамките на дадена анатомична област, за да се
предотврати липодистрофия.
Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества. Хипогликемия.
Специални предупреждения за употреба
Недостатъчното дозиране или преустановяване на терапията, особено при диабет тип 1, могат да доведат до хипергликемия.
Обикновено, първите симптоми на хипергликемия се появяват постепенно, за период от няколко часа или дни. Включват жажда, често уриниране, гадене, повръщане, сънливост, зачервена суха кожа, сухота в устата, загуба на апетит и дъх с мирис на ацетон.
При пациенти с диабет тип 1, нелекуваната хипергликемия може да доведе до диабетна кетоацидоза, която е потенциално животозастрашаващо състояние.
Хипогликемия може да възникне, ако инсулиновата доза превишава инсулиновите нужди на пациента.
Пропускане на хранене или непланирана, тежка физическа активност могат да доведат до поява
на хипогликемия.
Пациенти, при които има съществено подобрение на кръвно-захарния контрол например в резултат на интензифицирано инсулиново лечение, може да почувстват промяна в своите нормални предупредителни симптоми на хипогликемия, за което съответно те трябва да бъдат уведомени.
Обичайните предупредителни симптоми могат да изчезнат при пациенти с дългогодишен диабет.
Преминаването на пациенти на друг тип или друга марка инсулин трябва да става под строг лекарски контрол.
Както при всяко инсулиново лечение, могат да се получат реакции на мястото на инжектиране, които включват болка, сърбеж, уртикария, подуване и възпаление, затова то трябва да се сменя всеки път.
Лекарствени и други взаимодействия
Вещества които могат да намалят инсулиновите нужди:
Перорални хипогликемизиращи средства (ПХС), инхибитори на моноаминооксидазата (MAO- инхибитори), неселективни бета-блокери, инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим
(АСЕ-инхибитори), салицилати, алкохол, анаболни стероиди и сулфонамиди.
Вещества които могат да увеличат инсулиновите нужди:
Перорални контрацептиви, тиазиди, глюкокортикоиди, тиреоидни хормони и бета- симпатикомиметици, растежен хормон и даназол.
Бета-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия и да забавят възстановяването
от нея.
Октреотид/ланреотид могат както да понижат, така и да повишат инсулиновите нужди.
Алкохолът може да усили и удължи хипогликемизиращото действие на инсулина.
Приложение по време на бременност и кърмене
Няма ограничения по отношение на лечението на диабета с инсулин по време на бременност, тъй като инсулинът не преминава през плацентарната бариера.
Както хипогликемията, така и хипергликемията, които могат да възникнат при пациенти с незадоволителен контрол на диабетната терапия, увеличават риска от малформации и смърт in utero. Поради това се препоръчва засилен контрол на лечението на диабета, когато се планира бременност и по време на бременността.
Обикновено през първото тримесечие на бременността инсулиновите нужди намаляват и впоследствие се повишават през второто и третото тримесечие.
След раждането инсулиновите нужди бързо се възвръщат до нивата преди забременяването.
Нежелани лекарствени реакции
Хипогликемията е най-честият нежелан ефект на инсулиновото лечение, която може да се установи при болните от диабет. Тежката хипогликемия може да доведе до загуба на съзнание, а в изключителни случаи до смърт. Няма специфична честота на развитието на хипогликемия, тъй като хипогликемията е резултат и от дозата инсулин, и от други фактори, например диетата на пациента и физическата натовареност.
Локалните алергични реакции са чести. Зачервяване, оток и сърбеж могат да се появяват на мястото на инжектиране на инсулин. Това състояние обикновено отзвучава от няколко дни до няколко седмици. В някои случаи това състояние може да се дължи на различни от инсулина фактори, като дразнене от средството за почистване на кожата или лоша техника на инжектиране. Системната алергия, която е рядка, но потенциално по-сериозна, е генерализираната алергия на инсулин. Тя може да предизвика обрив по цялото тяло, задух, хриптене, понижено кръвно налягане, ускорен пулс или изпотяване. Тежките случаи на генерализирана алергия могат да бъдат животозастрашаващи.
Липодистрофията на мястото на инжектиране е не честа.
Предозиране.
Хипогликемия може да настъпи в резултат на относителен излишък на инсулинова активност относително приема на храна и разхода на енергия.
Хипогликемията може да е свързана с отпадналост, объркване, сърцебиене, главоболие, изпотяване и повръщане. Леките хипогликемични епизоди се контролират чрез пероралното приемане на глюкоза, друга
захар или подсладени продукти.
| Заместители за ХУМУЛИН М3 100IU/МЛ 3МЛ # 5 |
|---|
















