АПТЕКА -info.com
Номенклатура на Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Контакти на Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Последвай apteka-info.com във Фейсбук!

Лекарственият справочник на АПТЕКА-info.com няма за цел да замества експертни знания и преценка при диагностика и лечение, извършвани от правоспособни в областта на медицината специалисти, а да дава допълнителна информация за наличните лекарствени продукти на българския пазар. Винаги се консултирайте с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на дадено лекарство.

Екипът на АПТЕКА-info.com не носи отговорност и се извинява предварително за възможни пропуски в точността, пълнотата и актуалността на поместената на сайта информация. Наличието или отсъствието на даден лекарствен продукт в лекарствения справочник на АПТЕКА-info.com не е показателно за качеството или достъпността на продукта.
Изберете лекарство: Търсене по име Търсене по описание ново!Рецептурен калкулатор

PRESTARIUM / ПРЕСТАРИУМ ОРО ТАБЛЕТКИ 5 МГ # 30 - CF917

Данни за продукта по НЗОК
НЗОК КОД:CF917
АТЦ код:C09AA04
Начин на предписване:Без протокол
Тип рецепта:Нормална и Хронична
Максимална цена за НЗОК:10.2 лв.
Заплащане от пациента:9.33 лв.
Заплащане от НЗОК (Реимбурсация):0.87 лв.
Безплатно:НЕ
Наркотично:НЕ
МКБ, към което се отпуска: I11.0, I11.9, I12.0, I12.9, I13.0, I13.1, I13.2, I20.8, I50.0, I50.1
Последно приложена актуализация на НЗОК: 01-07-2019 година


Терапевтични показания

Хипертония. Лечение на хипертония

Стабилна форма на коронарна болест на сърцето:
Намаление на риска от сърдечно-съдови инциденти при пациенти с преживян миокарден инфаркт и/или реваскуларизация


Дозировка и начин на приложение

- за перорално приложение.

Препоръчва се ПРЕСТАРИУМ таблетки, деспергиращи се в устата, да се приема веднъж дневно сутрин на гладно.

Таблетката трябва да се сложи на езика, за да се разпадане и да се преглътне със слюнка.

Дозата трябва да се индивидуализира според състоянието на пациента и повлияването на кръвното налягане.

Хипертония:

ПРЕСТАРИУМ може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други групи антихипертензивни медикаменти.
Препоръчителната начална доза е 5 mg и се приема веднъж дневно сутрин.
При пациенти с висока активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (по-конкретно, реновазална хипертония, нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да се наблюдава прекомерно спадане на кръвното налягане след приема на първоначалната доза.

При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2,5 mg като началните етапи на лечението трябва да се извършват под медицински контрол.
След едномесечно лечение дозата може да се увеличи до 10 mg веднъж дневно.

След началото на терапията с ПРЕСТАРИУМ може да се появи симптоматична хипотония;
това е по-вероятно при пациенти, които приемат успоредно диуретици.
По тази причина се препоръчва при тях лечението да се извършва с повишено внимание, тъй като такива пациенти могат да имат нарушения на водно-солевия баланс и/или дехидратация.

Ако е възможно, диуретикът трябва да се спре 2 до 3 дни преди началото на терапията с ПРЕСТАРИУМ.

При хипертоници, при които е невъзможно спиране на диуретика, терапията с ПРЕСТАРИУМ трябва да започне с доза от 2,5 mg.
Трябва да се контролира бъбречната функция и серумните стойности на калия.
След това дозата на ПРЕСТАРИУМ трябва да се коригира според повлияването на кръвното налягане.
Ако е необходимо, приемането на диуретик може да се поднови.

При пациенти в напреднала възраст лечението трябва да започне с доза от 2,5 mg, която може да бъде постепенно увеличена до 5 mg след един месец и след това до 10 mg, ако е необходимо, в зависимост от бъбречната функция

Стабилна форма на коронарна болест на сърцето:

ПРЕСТАРИУМ трябва да се започне в доза от 5 mg веднъж дневно в продължение на 2 седмици, след това да се увеличи до 10 mg веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция и при положение, че дозата 5 mg се понася добре.

При по-възрастни пациенти трябва да се приемат 2,5 mg веднъж дневно в продължение на 1 седмица, следващата седмица - 5 mg веднъж дневно, преди увеличаване на дозата до 10 mg веднъж дневно, в зависимост от бъбречната функция.
Дозата трябва да се увеличи само ако предишната по-ниска доза се понася добре.

  
Деца и юноши (под 18 годишна възраст):

Не са правени изследвания на ефикасността и безопасността на използването при деца и подрастващи.
По тази причина не се препоръчва използване при деца и подрастващи.

Противопоказания
Свръхчувствителност към периндоприл или към някое от помощните вещества или към друг АСЕ-инхибитор;
 Анамнестични данни за ангиоедем, свързан с предшестваща терапия с АСЕ-инхибитор;
 Наследствен или идиопатичен ангиоедем;
 Втори и трети триместьр на бременността.


Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Стабилна Форма на коронарна болест на сърцето:

Ако през първия месец от лечението с периндоприл възникне симптоматика на нестабилна ангина пекторис (силна или не), трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск преди лечението да бъде продължено.

Хипотония
АСЕ-инхибиторите могат да предизвикат спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с хипертония без усложнения и е по-вероятно да се появи при дехидратирани пациенти, напр. чрез диуретици, ограничен прием на трапезна сол, диализа, диария или повръщане, или които страдат от тежка ренинозависима хипертония.
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност с или без придружаваща бъбречна недостатъчност е била наблюдавана симптоматична хипотония.
Това е най-вероятно да се наблюдава при пациенти с по-изразени степени на сърдечната недостатъчност, което рефлектира в използването на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или нарушена бъбречна функция.
При пациенти, изложени на повишен риск от симптоматична хипотония, трябва да се извършва строг контрол по време на началото на терапията и коригирането на дозите.

Същите съображения важат за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които прекомерното спадане на кръвното налягане би могло да има за резултат инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.

При появяване на хипотония пациентът трябва да се постави в легнало положение по гръб и, ако е необходимо, трябва да се приложи интравенозно инфузия от натриев хлорид 9 mg/ml (0.9%) разтвор.
Една преходна хипотензивна реакция не е противопоказание за по-нататъшно приемане на съответните дози, чийто прием обикновено може да продължи без проблеми след повишаване на кръвното налягане вследствие на увеличения обем.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, вследствие на употребата на ПРЕСТАРИУМ може да се появи допълнително понижаване на системното кръвно налягане.
Това е очакван ефект и обикновено не представлява основание за прекратяване на лечението.
Ако хипотонията прерасне в симптоматична такава, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на приема на ПРЕСТАРИУМ.

Стеноза на аортната и митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия:

Както и останалите АСЕ-инхибитори, ПРЕСТАРИУМ трябва да се назначава с повишено внимание на пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изходящия поток от лявата камера, като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Нарушения на бъбречната функция :

В случаи с бъбречни увреждания (креатининов клирънс < 60 ml/min), първоначалната доза на периндоприл трябва да се пригоди съгласно креатининовия клирънс на пациента (вж. точка 4.2), а след това дозата се определя като функция на повлияването на пациента от лечението.
При тези пациенти част от обичайната медицинска практика е рутинното проследяване на калия и креатинина.
При пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност развитието на хипотония след започване на терапия с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция.
В тази ситуация има съобщения за възникване на остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.


Пациенти на хемодиализа:
При пациенти, диализирани с мембрани с висока скорост на потока (high flux) и едновременно лекувани с АСЕ-инхибитор, се съобщава за възникване на анафилактоидни реакции.
При такива пациенти трябва да се разгледа използването на различен вид диализна мембрана или антихипертензивен агент от различен клас.

Бъбречна трансплантация:
Няма натрупан опит относно прилагането на ПРЕСТАРИУМ при пациенти с наскоро извършена бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност и  ангиоедем:
Има съобщения за редки случаи на ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса при пациенти, лекувани с АСЕ-инхибитори, включително ПРЕСТАРИУМ.
Това може да се случи във всеки един момент по време на терапията.
В такива случаи ПРЕСТАРИУМ се прекратява незабавно и се предприема подходящо проследяване, което продължава до пълното отзвучаване на симптомите.
В случаите, когато отокът се ограничи на лицето и устните, състоянието по принцип се овладява без лечение, макар че за облекчаване на симптомите е полезно прилагането на антихистаминови препарати.


Чернодробна недостатъчност:
В редки случаи АСЕ-инхибиторите са били свързвани със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт.
Механизмът на този синдром е неясен.
 При пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори, при които се развива жълтеница или изразено повишаване на стойностите на чернодробните ензими, АСЕ-инхибитора трябва да се прекрати и тяхното състояние трябва да се проследи по надлежен начин от лекар.

Неутропения, агранул оцитоза, тромбоцитопения,анемия:
При пациенти, приемащи АСЕ-инхибитори, са наблюдавани неутропения/ агранулоцотоза, тромбоцитопения и анемия.
При пациенти с нормална бъбречна функция без други усложняващи фактори неутропения се появява рядко.
Периндоприл трябва да се използва с изключително внимание от пациенти с колагенни съдови заболявания, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или комбинация от тези усложняващи фактори, особено в случаи, когато съществува предварително установена увредена бъбречна функция.
Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не са повлияни от интензивна антибиотична терапия.
Ако на такива пациенти се назначи периндоприл, се препоръчва редовно проследяване на левкограмата и пациентите трябва да бъдат предупредени да съобщават за всякакви признаци на инфекция (например възпалено гърло, температура).

Расова принадлежност:
Относителният дял на случаите на ангиоедем, причинен от АСЕ-инхибитори, е по-висок при чернокожи пациенти, отколкото при не чернокожи пациенти.

Подобно на останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл може да бъде по-малко ефективен за намаляване на кръвното налягане при чернокожи, отколкото при не чернокожи, вероятно поради преобладаването на по-ниски ренинови нива сред чернокожата популация от хипертоници.

Кашлица:
Има съобщения за появяване на кашлица при използване на АСЕ-инхибитори.

Обикновено кашлицата е непродуктивна, персистираща и отзвучава след прекратяване на лечението.
Като част от диференциалната диагноза на кашлицата трябва да се разглежда кашлицата, индуцирана от АСЕ-инхибитори.

Хирургични интервенции, анестезия:
При пациенти, подлагани на големи хирургични интервенции, или по време на анестезия с агенти, предизвикващи хипотония, ПРЕСТАРИУМ може да блокира образуването на ангиотензин II, получен вследствие на компенсаторно освобождаване на ренин.
Лечението трябва да се прекрати един ден преди операцията.
Ако се появи хипотония, за която се прецени, че се дължи на този механизъм, тя може да се коригира чрез обемно заместване посредством вливания.

Хиперкалиемия:
Повишавания на серумния калий се наблюдават при някои пациенти лекувани с АСЕ инхибитори, включително периндоприл.
Рисковите фактори за развитието на хиперкалиемия включват пациенти с бъбречна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция, напреднала възраст (> 70 години), захарен диабет, вметнатите събития, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и едновременна употреба на калий-спестяващи диуретици (напр. cпиpoнoлактон, еплеренон, готварска сол или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на пациенти приемащи други лекарства, свързани с повишавания на серумния калий (напр. хепарин).
Употребата на калиеви добавки, калий-спестяващи диуретици или калий-съдържащи заместители на готварската сол, особено при пациенти с нарушена бъбречна функция, могат да доведат до значимо повишаване на серумния калий.
Хиперкапиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии.
Ако едновременната употреба на гореспоменатите вещества се счита за подходяща, те трябва да бъдат използвани с повишено внимание и при често контролиране на серумния калий.

Диабетици:
През първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори на диабетици, които приемат антидиабетни препарати перорално или инсулин, трябва да се извършва редовен контрол на гликемията.

Литий:
Комбинирането на литий с периндоприл по принцип не се препоръчва.

Калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол:
По принцип не се препоръчва комбиниране на периндоприл и калий съхраняващи диуретици, калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол.

Бременност:
АСЕ инхибитори не трябва да се започват по време на бременност.
Освен когато продължаването на АСЕ инхибиторното лечение се счита за съществено, пациенти планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност на употреба при бременност.
Ако се установи бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се спре незабавно и ако е необходимо да се започне алтернативно лечение

Помощни вещества:
Поради наличието на лактоза, пациенти, имащи редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, глюкозо-галактоза малабсорбция или Lapp лактазен дефицит, не трябва да приемат това лекарство.

Съдържа източник фенилаланин.
Може да бъде вреден за хора с фенилкеторуния.

Взаимодействие с другн лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Диуретици:
При пациенти, приемащи диуретици, особено пациенти с дехвдратация и/или водно-солеви нарушения, може да се наблюдава прекомерно намаляване на кръвното налягане след началото на терапията с АСЕ-инхибитори.
Вероятността от хипотензивни ефекти може да се редуцира чрез спиране на диуретика, обемно заместване или приема на сол преди началото на терапията с ниски и нарастващи дози периндоприл.

Калий съхраняващи диуретици. калиеви добавки или съдържащи калий заместители на трапезна сол:
Макар че серумният калий обикновено остава в нормални граници, при някои пациенти, лекувани с периндоприл, може да се появи хиперкалиемия.
Калий съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки или съдържащите калий заместители на трапезна сол могат да доведат до значимо увеличаване на стойностите на серумния калий.
По тази причина, комбинирането на периндоприл с горепосочените медикаменти не се препоръчва.
Ако едновременната употреба е показана поради изявена хипокалиемия, те трябва да се използват с повишено внимание и при често проследяване на стойностите на серумния калий.

Литий:
Има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на лития и токсичност при едновременно приемане на литий и АСЕ-инхибитори.
Едновременната употреба с тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и да увеличи вече повишения риск от литиева токсичност при АСЕ-инхибиторите.
Не се препоръчва едновременното използване на периндоприл и литий, но ако комбинацията се окаже необходима, серумните нива на лития трябва да се проследяват внимателно.

Нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС) включително аспирин >3 г/ дневно:
Когато АСЕ инхибитори се въвеждат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (напр. ацетил салицилова киселина в противовъзпалителни дозировки, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС) може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект.
Едновременната употреба на АСЕ инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий, особено при пациенти с лоша предшестваща бъбречна функция.
Комбинацията трябва да се прилага с повишено внимание, особено при напреднала възраст.
Пациентите трябва да бъдат достатъчно хидратирани и трябва да се предвиди контролиране на бъбречната функция в началото на комбинираното лечение, а след това - периодично.

Антихипертензивни средства и вазодилататори:
Едновременното използване на тези средства може да увеличи хипотензивните ефекти на периндоприл.
Едновременното приложение с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане.

Антидиабетни препарати:
Резултатите от епидемиологични проучвания показват, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори и антидиабетни медикаменти (инсулини, орални хипогликемични средства) може да причини по-силен глюкозопонижаващ ефект с риск от хипогликемия.
Това явление е по-вероятно да се появи през първите седмици на комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.

Трициклични антидепресанти/антипсихотици/анестетини:
Едновременното използване на някои анестетични лекарствени продукти, трициклични антидепресанти и антипсихотоци с АСЕ-инхибиторите може да има за резултат допълнително намаляване на кръвното налягане.

Симпатикомиметици:
Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите.
Ацетил салицилова киселина, тромболитици. бета-блокери. нитрати:

Периндоприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.

Златни препарати:
Има редки съобщения за нитритоидни реакции (симптоматиката включва зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотензня) при пациенти провеждащи лечение с инжекционни златни препарати (натриев ауротиомалат) едновременно с АСЕ инхибитор, включително периндоприл.

Бременност и кърмене

Употребата на АСЕ инхибитори не се препоръчва през първия триместьр на бременността.

Употребата на АСЕ инхибитори е противопоказана през втория и третия триместьр на бременността.
Епидемиологичтиге данни относно тератогенния риск след АСЕ инхибиторна експозиция през първия триместьр на бременността нямат окончателен характер; малко повишаване на риска обаче не може да бъде изключено.
Освен когато продължаването на АСЕ инхибиторното лечение се счита за съществено, пациенти планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност на употреба при бременност.
Ако се установи бременност, лечението с АСЕ инхибитори трябва да се спре незабавно и ако е необходимо да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на АСЕ инхибиторна терапия през втория и третия триместьр на бременността, предизвиква фетотоксични ефекти при човека (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотензия, хиперкалиемия).

В случай на АСЕ инхибиторна експозиция от втория триместьр на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа.

Бебета, чиито майки са приемали АСЕ инхибитори трябва да бъдат наблюдавани внимателно за хипотензия.

Кърмене:
Поради липса на налична информация относно употребата на ПРЕСТАРИУМ по време на кърмене, ПРЕСТАРИУМ не се препоръчва и преминаването към алтернативна терапия, която е с по-добър установен профил на безопасност по време на кърмене е за предпочитане, особено когато се отнася за кърмене на новородено или на преждевременно родено бебе.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

ПРЕСТАРИУМ няма пряко влияние върху способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти могат да настъпят индивидуални реакции, свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертензивни лекарства.
В резултат на това може да бъде нарушена способността за шофиране и работа с машини.

Нежелани лекарствени реакции

По време на лечение с периндоприл са наблюдавани следните нежелани реакции, които са категоризирани по честота, както следва:

Много чести (>1/10); чести (>1/100, <1/10); не толкова чести (>1/1000, <1/100); редки (>1/10000, <1/1000); много редки (<1/10000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Нарушения на кръвта и лимфната система:
Понижаване на хемоглобина и хематокрита, тромбоцитопения, левкопения/ неутропения и случаи на агранулоцитоза или панцитопения са били наблюдавани много рядко.
Много рядко са били съобщавани случаи на хемолитична анемия при пациенти с вроден дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата

Нарушения на метаболизма и храненето:
С неизвестна честота: хипогликемия

Психични нарушения:
Не толкова чести: разстройства на настроението или съня.

Нарушения на нервната система:
Чести: главоболие, замаяност, виене на свят, парестезии.
Много редки: обърканост.

Нарушения на очите:
Чести: зрителни нарушения.

Нарушения на ухото и лабиринта:
Чести: шум в ушите.

Съдови нарушения:
Чести: хипотония и ефекти, свързани с хипотонията.
Много редки:
инсулт, вероятно вследствие на ексцесивна хипотония при високорискови пациенти
С неизвестна честота:
васкулит.

Сърдечни нарушения:
Много редки: аритмия, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вследствие на ексцесивна хипотония при високорискови пациенти.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Чести: кашлица, диспнея.
Не толкова чести: бронхоспазъм.
Много редки: еозинофилна пневмония, ринит.

Стомашно-чревни нарушения:
Чести: гадене, повръщане, болки в корема, нарушен вкус, диспепсия, диария, запек.
Не толкова чести: сухота в устата.
Много редки: ланкреатит.

Хепато-билиарни нарушения:
Много редки: хепатит или цитолитичен или холестатичен

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:
Чести:
обрив, пруритус.
Не толкова чести: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса,
уртикария.
Много редки:
еритема мултиформе.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан:
Чести:
 мускулни крампи.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:
Не толкова чести:
бъбречна недостатъчност.
Много редки:
остра бъбречна недостатъчност.

Нарушения от страна на половата система и гърдите:
Не толкова чести: импотентност.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение:
Чести: астения.
Не толкова чести: изпотяване.

Изследвания:
Могат да се появят повишаване на стойностите на кръвната урея и плазмения креатинин, хиперкалемия, обратима след прекъсване на приема, особено при наличието на бъбречна недостатъчност, тежка сърдечна недостатъчност и реновазална хипертония.
Рядко се съобщава за повишени стойности на чернодробните ензими и серумния билирубин.


Предозиране

Има на разположение ограничени данни за предозиране при хора.
Симптомите, свързани с предозиране на АСЕ-инхибиторите, могат да включват хипотония, циркулаторен шок, електролитни нарушения, бъбречна недостатъчност, хипервентилация, тахикардия, палпитации, брадикардия, замайване, тревожност и кашлица.

Препоръчваното лечение на предозирането е интравенозна инфузия на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) разтвор.
Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в положение за лечение на шок.
Ако е на разположение, може също да се разгледа лечение с инфузия на ангиотензин II и/или катехоламини интравенозно.
Периндоприл може да се отстрани от общото кръвообращение чрез хемодиализа.
За брадикардия, резистентна на лечение, е показана терапия с пейсмейкър. Непрекъснато трябва да се проследяват жизнените показатели, серумните електролити и концентрациите на креатинина.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА


Фармакотерапевтична група:
АСЕ инхибитори, обикновени, АТС код: С09А А04

Фармакокинетични свойства
След перорално приемане периндоприл се резорбира бързо и пикови концентрации в плазмата се достигат в рамките на 1 ч.
Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.
Периндоприл е лекарствен предшественик. 27% от приложената доза периндоприл достига кръвообръщението под формата на активния метаболит периндоприлат.


Предклинични данми за безопасност
При проучване на хронична токсичност след приложение перорално (върху плъхове и маймуни) прицелните органи са бъбреците.
Настъпили са увреждания с обратим характер.
В проучвания in vitro или in vivo не се наблюдава мутагенност.

В проучвания за репродуктивна токсичност (плъхове, мишки, зайци и маймуни) не са установени признаци за ембриотоксичност или тератогенност.
За инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим, обаче, като група е било показано, че индуцират неблагоприятни ефекти върху късното фетално развитие, имащи за резултат фетална смърт и конгенитални ефекти при гризачи и зайци: бъбречни лезии и увеличена пери- и постнатална смъртност.

В дългосрочни проучвания върху плъхове и мишки не е установена канцерогенност.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

Списък на помощните вещества
Магнезиев стеарат (Е470В)
Силициев диоксид, колоиден безводен (Е551)
Капки изсушено нишесте от лактоза, съдържащо (лактоза монохидрат 85%, царевично нишесте 15%) Аспартам (Е951) Ацесулфам калий (Е950)

Специални условия на съхранение
Дръжте контейнера плътно затворен, за да избегнете овлажняване.


Кърпи за плаж от Smartliving.bg
Заместители за PRESTARIUM / ПРЕСТАРИУМ ОРО ТАБЛЕТКИ 5 МГ # 30 - CF917

Въведете своето име, email и телефонен номер.
Ше се свържем с Вас за уточняване на поръчката!

* маркира задължителните полета Изпрати Откажи
Партньори и източници на информация
Полезни връзки
Карта на сайта