Ларингитът представлява остро или хронично възпаление на лигавицата на ларинкса, органът, чрез който възпроизвеждаме звук. Възпалението обикновено се фокусира върху гласните връзки в него и затова най-типичният белег за възпалителен процес в областта е промяната на гласа – дисфония, или липса на способност за говор – афония. Ларингитът може да е самостоятелно заболяване или да съпътства друго - възпаление на горните дихателни пътища, хрема, простуда, грип, шарка, нараняване на ларинкса от чужди тела. Болестта е типична за политиците, преподавателите, певците, актьорите, треньорите и всички, които говорят, викат или пеят с часове. Що се отнася до фактора тютюнопушене, болестта се среща се по-често у дългогодишните пушачи и сред хора, които работят в среда със запрашен въздух. Острото възпаление може да бъде овладяно сравнително лесно, ако дадете почивка на гласните си струни и не допуснете усложнения, а хроничният ларингит е резултат от често остро възпаление.

Причини за заболяването
Най-често причина за острия ларингит е вирусна инфекция – простуда или грип, по-рядко други вирусни инфекциозни заболявания, както и бактериални инфекции. Не болестна причина може да е пренатоварването на гласните струни. Острият ларингит тъй като често съпътства острото възпаление на горните дихателни пътища, заради вируси и бактерии. Освен простуда или грип, както и натоварване на гласа, причина за болестта може да е по-продължителен престой в запрашена или задимена среда, в среда с алергизиращи и силно дразнещи лигавиците вещества. По-малко вероятна причина може да е увреждане на говорния апарат от попадане на предмет или агресивни химикали. Хроничният ларингит обикновено се дължи на често повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища и на неизлекуван остър ларингит, който може да хронифицира. Обикновено се дължи на дългогодишна работа в замърсени помещения и на тютюнопушене.

Симптоми и лечение
Симптомите на острия ларингит се изразяват в пресипнал глас до пълната загуба на способност за говор, болка или сухота в гърлото, суха кашлица, понякога чувство за сърбеж или чуждо тяло. Понякога в симптоматиката се наблюдават хрема, фарингит, ангина, обща слабост, безапетитие, висока температура и втрисане, запушен нос, заглъхване на ушите, трудно преглъщане. Гласът загрубява, става шепнещ и слаб, понякога човекът не усеща повишение на температурата, тъй като не се поти, а само силно му се пие нещо студено. Нерядко температурата развива треска с изобилна пот по кожата. При тежко възпаление и при хора с алергии може да се развие до оток на целия говорен апарат - гласът изчезва, дишането е затруднено, а понякога почти невъзможно и затова трябва незабавно да се търси спешна лекарска помощ.

Характерен за хроничния ларингит е пресипналият глас, понякога дрезгав и наподобяващ лай. Може да се обособи неприятна сутрешна кашлица, неприятно усещане при дишане и при говорене, гастроезофагеален рефлукс. За хроничен ларингит се счита този, който продължава повече от три седмици. Хронично пренатоварване на гласните връзки често провокира трайни изменения в гласните струни.

Лечението на ларингита изисква осигуряване на покой на гласовите връзки, като трябва да се има предвид, че шепненето не ги релаксира, а повече ги натоварва. Трябва да осигурите достатъчна влажност на лигавиците като се пият повече течности или с инхалации. Трябва да се избягва тютюнопушенето като част от профилактиката. Освен с тези мерки, за лечение на остри инфекции се включва медикаментозна терапия, в зависимост от развитието на заболяването. Антибиотиците не помагат, освен ако причина не са бактериални инфекции. Обикновено се препоръчват нестероидни противовъзпалителни средства или парацетамол, в комбинация с витамини. Обикновено острият ларингит се овладява за седмица- две, а за хроничния лечението е по-продължително. За овладяване на усложнения се предписват кортикостероидни медикаменти в големи дози.