Диабетът, diabetes mellitus, е болест, която се характеризира с повишено ниво на глюкозата в тялото, което е в резултат от отслабената реакция на клетките на инсулина или на недостатъчното му синтезиране от тялото. Според статистически данни, средно между 1 и 3 % от хората в света страдат от това заболяване. Към 2002 година боледуващите в световен мащаб са 120 милиона души. Установена е тенденция, че през 10- 20 години броят на диабетиците се удвоява. Към 2010 година в България броят на болните от диабет е около 520 хиляди човека, което прави около 8,3 % от населението.



Съществуват различни видове диабет, но най-разпространените са захарен диабет тип 1, при който организмът няма способност да произвежда инсулин; захарен диабет тип 2, който се дължи на това, че клетките не са способни да реагират на инсулина; и гестационен диабет, който се появява по време на бременността. Всички видове диабет могат да се контролират като изкуствено се инжектира в организма инсулин. По принцип заболяването е хронично и не може да бъде излекувано, само гестационният диабет обикновено изчезва след раждането. Основният източник на енергия на организма е глюкозата. Когато храните, които са с високо съдържание на въглехидрати се разградят, в стомаха се отделя глюкоза. След това тя попада в кръвта и чрез кръвоносната система достига до всеки орган, като се превръща в енергия, която е необходима за тяхното нормално функциониране. Определена част от глюкозата се съхранява в организма като резерв, който се превръща в кръвна захар при гладуване, както във времето между храненията. След като се нахраним високите нива на кръвна захар стимулират панкреаса да отделя инсулин. Той е хормон, който понижава нивата на кръвната захар и позволява тя да навлезе в клетките. По този начин се осигурва необходимата им енергия. Когато панкреасът не осигури инсулин, нивата на кръвната захар се увеличават и клетките не се снабдяват ефективно с енергия. Това поражда поява на симптомите на заболяването.



Общите симптоми за захарния диабет тип 1 и 2 са:
-          лесна умора и уморяемост
-          безпричинна загуба на тегло
-          силна жажда за водаю
-          засилено уриниране
-          повишен апетит
-          инфекции
-          трудно зарастване на рани

Диагностицирането на заболяването се установява чрез кръвни изследвания, като се изследва нивото на кръвната захар на гладно, след това два часа след хранене и се изследва нивото на гликирания хемоглобин. Сравняват се получените резултати и се поставя диагноза.



В някои случаи е възможно диабетът да се лекува успешно чрез подходящ двигателен режим, който е съчетан със строга диета. От храненето се изключват бързоусвоимите храни и се намаляват животинските мазнини. Все пак заболяването е доживотно и затова лечението продължава през целия живот на пациента. То се осъществява от ендокринолог, нефролог, очен лекар и хирург. Основната цел на лечението е да се контролират високите стойности на кръвната захар, като крайната цел е да се избегне развитието на усложнения. Диабет тип 1 се лекува с инсулин, физическа активност и диета. При захарния диабет тип 2 първоначално се регулира телесното тегло, спазва се диета и се следва активен физически режим. Ако тези мерки се окажат недостатъчни на пациента се дават лекарства, които свалят високото ниво на кръвната захар и чак след като те се окажат неефективни, се прилага инсулин.