Гастритът е заболяване на храносмилателната система, което се характеризира с възпаление на лигавицата на стомаха. Наличието на възпаление не означава непременно, че лигавицата е сериозно увредена, както е при язва или рак на стомаха. Причините за заболяването може да са прекаляване с алкохол и лекарства, консумация на нездравословни храни и навлизане на жлъчни сокове в стомаха. Симптоми могат да се отключат при силен стрес.



Гастритът започва да се проявява с тъпа или остра болка в стомаха, гадене, тежест, липса на апетит, диария или запек, подуване и дразнене на корема, лесна умора и безсъние. Някои от тези симптоми са характерни и за други заболявания, затова за гастрит може да се говори, чак след като се докаже възпаление на стомашната лигавична тъкан от изследване.

В зависимост продължителността на действие на факторите, които са причина за заболяването, гастритът бива остър или хроничен. От своя страна хроничният гастрит се разделя на два вида, А и Б, в зависимост от киселинността в стомаха. При вид А имаме понижена киселинност, а при Б киселинността е повишена. Вторият вид гастрит се проявява по-често у пациентите. Установено е че той се причинява в повечето случаи от бактерията Helicobacter Pylori. Хроничният гастрит продължава дълго време и има прогресиращо действие. Той преминава през отделни стадии, първо повърхностен гастрит, след това атрофичен и накрая е налице стомашна атрофия. Хроничният гастрит от тип А се нарича още автоимунен гастрит. За него е характерно, че възпалението обхваща корпуса на стомаха. Този вид хроничен гастрит е най-често срещан у пациенти, които страдат от пернициозна анемия и е свързано с много други автоимунни заболявания. Хроничният гастрит от тип Б представлява около 85% от случаите на хроничен гастрит. За него е характерно, че възпалението обхваща крайната част на стомаха, а при някои пациенти и корпуса на стомаха.



Когато има съмнения, че пациентът има гастрит се провежда изследване, което е наречено фиброгастроскопия. За изследване се взема част от лигавицата, която след това се поставя в среда, която съдържа урея. Ако трябва да се доказва инфекция, която е свързана с бактерията Helicobacter Pylori се прави кръвен или дихателен тест. Хроничният гастрит от тип А се лекува с имуносупресори и кортикостероиди, а при тип Б се цели отстраняване на бактерията Helicobacter Pylor, като се провежда антибиотична терапия. Важен момент от лечението на гастрита е провеждането на превантивно мерки. Хора с гастрит не трябва да гладуват или преяждат, или да си лягат с пълен стомах. Трябва да се избягват храни, които са трудно смилаеми и такива, които са пикантни, защото допълнително могат да раздразнят лигавичната тъкан на стомаха.