Вече и за смарт устройства! Информация за екслузивна реклама!
АПТЕКА -info.com
Номенклатура на Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Контакти на Аптека-инфо - предлага фармацевтичен справочник и информация за аптеки, лекарства, описания и цени!
Последвай apteka-info.com във Фейсбук!

Лекарственият справочник на АПТЕКА-info.com няма за цел да замества експертни знания и преценка при диагностика и лечение, извършвани от правоспособни в областта на медицината специалисти, а да дава допълнителна информация за наличните лекарствени продукти на българския пазар. Винаги се консултирайте с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на дадено лекарство.

Екипът на АПТЕКА-info.com не носи отговорност и се извинява предварително за възможни пропуски в точността, пълнотата и актуалността на поместената на сайта информация. Наличието или отсъствието на даден лекарствен продукт в лекарствения справочник на АПТЕКА-info.com не е показателно за качеството или достъпността на продукта.
Изберете заболяване: Покажи

Бронхиалната астма представлява заболяване, което засяга дихателните пътища и протича с хронично възпаление. Заболяването протича с различни по продължителност и честота епизоди на задъхване, кашляне, болки в гръдната област и недостиг на въздух. През останалото време, когато изброените симптоми не са налице, страдащият от астма води нормален живот. При това заболяване е налице повишена чувствителност на бронхиалното дърво спрямо различни дразнители. При контакт с тях възниква реакция, която се характеризира със запушване на бронхите със слузна течност, в резултат на което дишането става трудно.



Специалистите разделят астмата на три основни типа. При алергичната астма възпалението е резултат от специфични алергени, например животински косми, химически съединения, акари, полени, спори и домашен прах. Неалергичната астма се провокира от неопределени фактори от околната среда. Най-често причинители на дразненето са психическо напрежение, инфекции, хормонални промени, физически усилия и други. Третият тип се дефинира като комбинация от тези 2 типа.

Проявата на симптомите на заболяването варира в широки граници. Те могат да бъдат едва доловими или в другата крайност, изключително тежки, като застрашават живота на човека. Основният симптом на астмата е така нареченият астматичен пристъп. Той се характеризира със затруднено дишане, кашлица и стягане в областта на гърдите.



Диагностицирането на заболяването се извършва с помощта на уред за функционално изследване на дишането и специални провокационни проби с вещества, които имат определено въздействие върху дихателната система. Допълнително се провеждат тестове, които целят да се открие кои алергени дразнят дихателните пътища. Допълнително може да се изследва кръвта на пациента, за да се установи дали има увеличено количество протеини, които водят до появата на алергични реакции.

Астмата е заболяване, което не може да бъде излекувано напълно. В настоящия момент съществуват медикаменти, които, ако се използват редовно, може да минимизират проявата на астматични пристъпи. При лекуване на заболяването се използват 2 подхода, лечение при пристъп и лечение в период извън пристъпи. В периода на пристъпа се използват лекарства, които имат бързо действие. Те се употребяват само в периода на пристъп, а не постоянно. При лечението в извънпристъпния период се използват инхалаторни кортикостероиди, които осигуряват облекчаване на възпалението в дихателната система на болния.



Прочети повече на: www.apteka-optima.com
Точната причина за развитие на астма не е изяснена. Това, което обединява всички случаи на астма е хроничното възпаление и повишената свръхчувствителност на дихателните пътища към различни стимули. Учените се опитват да открият причината защо при някои хора се развива астма, а при други – не. Търсят се гените, отговорни за това предразположение. Околната среда, в която живеем и начинът, по който живеем определят появата на астматичните пристъпи. 

Астматичният пристъп е реакция към даден стимул и е много сходна с алергичните реакции. Алергичната реакция представлява отговор на имунната система на организма към чужд „нашественик”. Този отговор на имунната система води в крайна сметка до повишена продукция на мукус и бронхоспазъм, които са в основата на астматичния пристъп. При астма чужди нашественици са стимулите, които отключват астматичен пристъп. При всеки пациент с астма стимулите могат да са различни. Най-честите от тях са следните:

· Излагане на среда с тютюнев дим или пушек;

· Дишане на замърсен въздух;

· Вдишване на други дразнещи аерозоли като парфюми или почистващи препарати;

· Излагане на замърсители на въздуха в работната среда;

· Вдишване на алергени като прах, плесени, животински косми;

· Инфекции на горните дихателни пътища като настинки, грип, синузит или бронхит;

· Излагане на студ, сух климат;

· Емоционален стрес;

· Физическо усилие;

· Рефлукс на стомашно съдържимо – гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);

· Сулфити, добавки в някои храни и вина;

· Менструация – при някои жени симптомите на астма са тясно свързани с менструалния цикъл;

Рискови фактори за развитие на астма са:

· Алергичен ринит и други алергии;

· Екзема – алергия, която засяга кожата;

· Генетична предразположеност – родител, брат или сестра, които също страдат от астма.

Когато дихателните пътища бъдат раздразнени или инфектирани, се отключва пристъп. Той може да възникне изведнъж или да се развие постепенно в рамките на няколко часа до дни. Главните симптоми на астматичния пристъп са следните:

· Хриптене;

· Задух;

· Стягане в гърдите;

· Кашлица и затруднен говор;

Симптомите могат да се изявят през деня или през нощта, като водят до нарушаване на съня. Хриптенето е най-честият симптом при пристъп. То представлява музикален, свиркащ или съскащ звук при дишане, най-често във фазата на издишване.

Според тежестта и честотата на изява на симптомите при астма, нейното протичане може да се класифицира в следните категории:

  • Лека интермитентна (периодична)– това включва пристъпи не по-чести от два пъти в седмицата и нощни пристъпи не по-чести от два пъти в месеца. Пристъпите траят от няколко часа до дни, като между тях не се изявяват други симптоми.
     
  • Лека персистираща– пристъпите са по-чести от два пъти в седмицата, но не всеки ден. Нощните пристъпи са по-чести от два пъти в месеца. Пристъпите понякога са достатъчно тежки, за да нарушат ежедневните дейности на пациента.
     
  • Умерена персистираща – тя включва ежедневни пристъпи и симптоми през нощта повече от веднъж на седмица. По-тежки пристъпи настъпват поне два пъти в седмицата и могат да продължат с дни. Пристъпите изискват ежедневна употреба на бързодействащи медикаменти за облекчаване на състоянието, както и промяна в дневните активности.
     
  • Тежка персистираща – тя включва чести тежки пристъпи, продължителни симптоми през деня и чести през нощта. Симптомите изискват ограничаване на активността.

Тежестта на една астма може да се промени с времето, както към подобряване, така и към влошаване на симптомите.

При първоначална изява на симптомите, лекарят събира информация от пациента за вида, честотата и тежестта на симптомите, за други придружаващи заболявания и прием на медикаменти. След снемането на подробна анамнеза, следва щателен преглед на пациента. Едва тогава се преминава към останалите изследвания и тестове.

  • Спирометрия – с помощта на спирометър се измерва колко въздух може да издиша пациента за определено време. Тестът може да се проведе преди и след инхалиране на лекарство.
     
  • Пикфлоуметрия – това е друго изследване, което измерва колко силно може да издиша пациента по време на пристъп.
     
  • Оксиметрия – безболезнена проба, при която на върха на пръста се поставя оксиметър, измерващ количеството кислород в кръвта.
     
  • Лабораторни изследвания – изследва се пълна кръвна картина и диференциална кръвна картина. Търсят се белези на инфекция, която може да е предизвикала пристъпа.
     
  • Алкално-киселинно равновесие (АКР) – взема се кръв от артерия, в която се изследва количеството на кислород и въглероден диоксид.
     
  • Рентгенография – извършва се основно с цел изключване на други заболявания с подобни симптоми.

Астма – Лечение

Тъй като астма е хронично заболяване, лечението е много продължително. Някои пациенти с астма остават на медикаментозно лечение до живот. Най-добрият начин за справяне със заболяването е пациентът да е достатъчно добре обучен за същността на заболяването си и за факторите, водят до влошаването му. Ако пациентът е пушач, важно е да спре да пуши и да избягва среда с цигарен дим. При някои болни приемът на аспирин и други нестероидни противовъзпалителни лекарства влошават състоянието и трябва да се избягват.

Лекарствата за лечение на астма могат да се разделят на две основни групи – контролиращи и облекчаващи остро настъпилите симптоми.

Контролиращите медикаменти действат за намаляване на възпалението, което предизвиква острите астматични пристъпи.

  • Дългодействащибета-агонисти – този клас лекарства са химически сродни на адреналина. Инхалирането им поддържа дихателните пътища отворени за 12 часа и повече. Те отпускат мускулатура на бронхите и бронхиолите и ги разширяват, като с това улесняват дишането. Те помагат и за намаляването на възпалението. Страничните ефекти на тези лекарства включват ускоряване на сърдечната честота и треперене. Дългодействащи бета-агонисти са салметерол и формотерол.
     
  • Инхалационните кортикостероиди са основен клас в групата на контролиращите медикаменти. При вдишване, те действат директно върху дихателните пътища, с минимални странични ефекти извън тях. Кортикостероиди за инхалационно приложение са беклометазон и триамцинолон.
     
  • Друга група лекарства са левкотриеновите инхибитори. Левкотриените са мощни химични субстанции, които стимулират възпалението по време на астматичен пристъп. Чрез тяхното блокиране се намалява възпалението. Левкотриеновите инхибитори се прилагат при по-лека по тежест астма. Към тях се отнасят монтелукаст и зафирлукаст.
     
  • Метилксантините са друга група контролиращи медикаменти, които се прилагат за лечение на астма. В химично отношение те са сродни на кофеина и действат като дългодействащи бронходилататори. Теофилин и аминофилин са пример за метилксантинови лекарства. Тяхната употреба в рутинната практика не е толкова широка, поради кофеино-подобните им странични ефекти.
     
  • Натриевкромогликат е друг медикамент, който предотвратява отделянето на вещества, свързани с възпалението при астма. При редовен прием преди излагане на фактори, той може да предотврати появата на пристъп.
     
  • Омализумаб– медикамент, който се отнася към нов клас лекарства, действащи на нивото на имунната система. Той действа при хора с астма, при които има високи нива на имуноглобулин Е. Омализумаб блокира свързването на имуноглобулина с клетките, които освобождават химически вещества, отговорни за появата на пристъпи.
     
  • Медикаментите за облекчаване на пристъпа се приемат при вече настъпил астматичен пристъп. Те не могат да изместят ежедневния прием на контролиращи медикаменти.
     
  • Бързодействащитебета-агонисти са най-често използваните лекарства за справяне с астматичните пристъпи. Инхалирани, те действат бързо, в рамките на минути, разширяват дихателните пътища и улесняват дишането. Действието им продължава около четири часа. Най-често използван медикамент от групата е салбутамол (Вентолин).
     
  • Други лекарства за пристъпи са антихолинергиците. Тяхното действие е подобно на бета-агонистите, но настъпва малко по-бавно. За сметка на това, действието им продължава по-дълго. Към този клас се отнасят ипратропиум и тиотропиум.
За предпазване от астматични пристъпи, важно значение има избягването на отключващите ги фактори. Редовният прием на предписаните медикаменти подобрява качеството на живот на болните и намалява пристъпите.
Партньори и източници на информация
Полезни връзки
Карта на сайта