Болестта се среща сравнително рядко, между 100 и 200 човека от 100000 са засегнати от нея. Най-често боледуват хора на възраст между 50 и 60 години, а само при десетина процента от пациентите диагнозата е поставена предо 40-тата им година. Наблюдава се обаче тенденция на спад във възрастта. Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания. То прогресира бавно и се характеризира с наличие на тремор при покой, забавеност на волевите движения, брадикинесия и повишен мускулен тонус, ригидност. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от английския доктор Джеймс Паркинсон, който пръв описва характерните клинични симптоми. Свързаните със заболяването биохимични промени в мозъка на пациентите са идентифицирани по-късно - чак през 1960 г. Що се отнася до характеристики на заболелите пациенти, бялата раса има по-голям риск да развие Паркинсон, по-голям е рискът за хората, които живеят по селата, както и за мъжете. Рискът за развитие на болестта нараства с възрастта.



Причини за заболяването
Причината за развитие на заболяването е неуточнена, но се счита, че Паркинсоновата болест е резултат от дегенерация на субстанция нигра в мозъка. Процесът вероятно се предизвиква от няколко фактора – ген, токсини, стрес, медиаторен дисбаланс с дефицит на допамин. При нормална допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие между активност и инхибиране, а при болест на Паркинсон това равновесие е нарушено. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси - моторните и психични дефицити, характерни за Паркинсон, са свързани предимно с дисфункция на базалните ганглии, която се предизвиква от понижена допаминова активност вследствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси обаче не са ясни.



Симптоми и лечение
На невронално ниво се забелязва понижена активност в базалните ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката на болестта. Невродегенеративните процеси могат да останат дълго време незабелязани - моторни симптоми, които се изявяват едва, когато 65- 80% от допаминергичните неврони са дегенерирали, специфични когнитивни дефицити, деменция.



На този етап болестта не може да бъде излекувана, а дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Въпреки това се прилага успешно симптоматично лечение - източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, но симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение редуцира симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот. Счита се, че заболяването не е летално дори в тежките си форми, но симптомите са неприятни, а симптоматиката обременява пациентите значително. Ако не се лекува, заболяването може да прогресира до пълна инвалидност и да доведе индиректно до летални травми