Екипът на АПТЕКА-info.com не носи отговорност и се извинява предварително за възможни пропуски в точността, пълнотата и актуалността на поместената на сайта информация. Наличието или отсъствието на даден лекарствен продукт в лекарствения справочник на АПТЕКА-info.com не е показателно за качеството или достъпността на продукта.
Болестта
се среща сравнително рядко, между 100 и 200 човека от 100000 са
засегнати от нея. Най-често боледуват хора на възраст между 50 и 60
години, а само при десетина процента от пациентите диагнозата е
поставена предо 40-тата им година. Наблюдава се обаче тенденция на спад
във възрастта. Болестта на Паркинсон е едно от най-честите
невродегенеративни заболявания. То прогресира бавно и се характеризира с
наличие на тремор при покой, забавеност на волевите движения,
брадикинесия и повишен мускулен тонус, ригидност. Заболяването е
диагностицирано за първи път през 1817 г. от английския доктор Джеймс
Паркинсон, който пръв описва характерните клинични симптоми. Свързаните
със заболяването биохимични промени в мозъка на пациентите са
идентифицирани по-късно - чак през 1960 г. Що се отнася до
характеристики на заболелите пациенти, бялата раса има по-голям риск да
развие Паркинсон, по-голям е рискът за хората, които живеят по селата,
както и за мъжете. Рискът за развитие на болестта нараства с възрастта.
Причини за заболяването
Причината
за развитие на заболяването е неуточнена, но се счита, че
Паркинсоновата болест е резултат от дегенерация на субстанция нигра в
мозъка. Процесът вероятно се предизвиква от няколко фактора – ген,
токсини, стрес, медиаторен дисбаланс с дефицит на допамин. При нормална
допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие между
активност и инхибиране, а при болест на Паркинсон това равновесие е
нарушено. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси -
моторните и психични дефицити, характерни за Паркинсон, са свързани
предимно с дисфункция на базалните ганглии, която се предизвиква от
понижена допаминова активност вследствие дегенерацията на
допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси обаче не
са ясни.
Симптоми и лечение
На
невронално ниво се забелязва понижена активност в базалните ганглии,
които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на
базалните ганглии е в основата на симптоматиката на болестта.
Невродегенеративните процеси могат да останат дълго време незабелязани -
моторни симптоми, които се изявяват едва, когато 65- 80% от
допаминергичните неврони са дегенерирали, специфични когнитивни
дефицити, деменция.
На
този етап болестта не може да бъде излекувана, а дегенеративните
процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Въпреки това се
прилага успешно симптоматично лечение - източникът на заболяването е
неизвестен и не може да се премахне, но симптомите могат да се смекчат
или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия,
физиотерапия и неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение редуцира
симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен
живот. Счита се, че заболяването не е летално дори в тежките си форми,
но симптомите са неприятни, а симптоматиката обременява пациентите
значително. Ако не се лекува, заболяването може да прогресира до пълна
инвалидност и да доведе индиректно до летални травми